вторник, 19 юни 2007 г.

МАКС РЕГЕР

  • д-р Сабин Леви

Кой е бил Макс Регер? Гений за едни, истински антимузикант за други, Йохан Баптист Йозеф Максимилиан Регер (1873-1916) се счита понастоящем за най-важният немски композитор за орган след Бах. Въпреки че тази класификация може да прозвучи малко преувеличено за някои хора, гигантското творчество за орган на Регер наистина има невероятно голямо значение, със своите характерни,
уникални характеристики: изумителен контрапункт, много сложна, полифонична структура, неговият музикален "език на крайностите", и неговият виртуозитет. Друга характерна особеност на неговата органова музика е афинитетът му към лутеранските химни, към които католикът Регер пише голям брой хорални прелюдии и седем големи органови фантазии.
Любопитно е че почти цялата органова музика на Регер е била написана когато нейния автор е бил на двайсетина години. По-късно в своя живот (Регер умира едва на 43 години) той се занимава с различни музикални проекти, бивайки постоянно зает и постоянно преуморен, което и води до неговата ранна смърт. Съществува и съвсем малък брой от късни пиеси за орган, които в действителност представляват един твърде различен стил, рязко различаващ се от този на ранния Регер.

Регер учи музика в началото със своя баща. Те дори построяват заедно един малък орган у дома, и малкият Макс е очарован от този инструмент. (1) По-късно той учи пиано с Адалберт Линднер, органист и музикален преподавател, който показва на своя ученик някои полифонични прийоми в музиката на Бетховен и Брамс. През 1888 г. Регер посещава Байройт и слуша "Нюрнбергските майстори-певци", както и "Парсифал", и тогава заявява на баща си че иска да стане музикант.
През 1889 г. Линднер показва някои от Регеровите композиции на големия музикален преподавател Хуго Риман, с когото младият музикант започва музикални занятия, първоначално посещавайки Риман всеки път в неговия дом в Зондерсхаузен, а от 1890 г. се пренася за постоянно във Висбаден, където Риман преподава в тамошната консерватория.
Във Висбаден Регер изучава сериозно клавирното творчество на Бах, композира (неговата цигулкова соната датира от този период), и с препоръките на Риман започва да преподава музикална теория в консерваторията. През 1897 г. той се запознава със Карл Щраубе, вече утвърден органист, който става негов близък приятел. По-късно за Щраубе ще бъдат написани всички прочути пиеси за орган, и Щраубе ще бъде почти неизменно този който ще ги изпълни за първи път.
Именно през този период, след като е приключил със своята кратка военна служба, Регер се пристрастява към алкохола, и си създава много лоша репутация, на човек който е перманентно полупиян. В действителност легендата за вечно пияния композитор, който не е в състояние да работи трезвен, се счита понастоящем за мит. Но без съмнение неговото здраве се влошава чувствително в резултат на пиянството му, той се разболява сериозно и изпада в големи дългове. През 1898 г. той се прибира при родителите си във Вайден, с цел да се лекува.
През 1901 г. Регер заминава за Мюнхен и прекарва там до 1907 г. Там той преподава (включително и във Мюнхенската Akademie die Tonkunst), оженва се, пише някои важни композиции (Цигулков концерт, 1907-8 г., Пиано квинтет, 1902 г.), посещава Русия през 1907 (Прокофиев споменава за това във своята "Автобиография"). В Мюнхен неговата репутация на композитор нараства. Той се утвърждава като защитник на "абсолютната" музика, ясно предпочитайки я пред програмната и сценичната. Тук той също така написва и своето изследване "Beitäge zur Modulationlehre" в което той се разпростира върху ролята на хроматиката в музиката, така както я вижда той. Въпреки че неговата музика се характеризира със изключителна хроматика, тя винаги остава стриктно тонална. Едва във своите последни опуси Регер започва да преосмисля глобално своят хармоничен език, така приближавайки се към "ръба на модернизма".
През 1907 г. Регер приема позицията на музикален директор в лайпцигския университет и става още по-известен. Той получава почетни докторски степени университетите в Йена и Берлин, а първият Регер-фестивал се провежда орез 1910 г. в Дортмунд. В Лайпциг Регер пише своите най-важни оркестрови творби - "Variations and Fugue by a theme of Hiller" (1907), "Symphonischer Prolog zu einer Tragödie" (1908).
През 1911 регер става капелмайстор на оркестърът на Сакс-Майнинген и с него предприема много турнета, изпълнявайки произведения от Брукнер, Григ, Рихард Щраус, Чайковски, както и свои собствени композиции. Без да спира да пие много той непрекъснато пише, дирижира, пътува. ("Аз съм двйсет хиляди левги дълбоко в работа" (2)) През 1914 г. той развива сериозен сърдечен проблем и намалява до известна степен своето натоварване, но все още композира много активно. Регер умира в Лайпциг от сърдечен удар, наскоро след като се е завърнал от пътуване в Холандия.


Почти всичко написано за орган от Регер датира между 1892 и 1905 г, а неговите късни пиеси са написани между 1913 и 1916. Ранните произведения за орган са следните: седем хорални фантазии, Фантазия и фуга на тема BACH, Симфонична фантазия и фуга, Вариации и фуга на собствена тема, две сонати за орган, 32 хорални прелюдии, и още около 10 цикли с по-малки пиеси. Някои от пиесите от късния му период са: Интродукция, пасакалия и фуга, 30 малки хорални прелюдии, Фантазия и фуга в Ре и др.
Въпреки че е католик, Регер много харесва лутеранските химни, и на тях базира повече от 120 от своите органови композиции. (Независимо от това той има и католически произведения за орган - "Kyrie Eleison", "Gloria in Excelsis", "Benedictus", "Te deum"и "Ave Maria.") Той дори е цитиран да казва "Протестантите не знаят какво музикално богатство притежават в своите химни!"(3). Може би някои от неговите най-прочути пиеси за орган са неговите седем хорални фантазии, всяка една от тях базирана на различен лутерански хорал.
Регер много харесва езикът на "абсолютната музика" и никога не написва опера, балет или какъвто и да е друг музикален жанр който дори съвсем малко да се отклонява от "стриктния" и "абстактен" стил. В това отношение може да се каже, че Регер е истински последовател на Бах. Въпреки че композиторът е защитавал музиката на Вагнер и не е харесвал Брамс, в неговата собствена музика се забелязва една силна, любопитна тенденция към лириката на Брамс. Влиянието на Вагнер се счита да е по-ограничено, засягащо главно хроматиката на регеровия музикален език, дори в неговите раннни произведения. (4)


К
акви са характерните черти на органовата музика на Регер?

1. Полифония - Регер се счита за един от най-големите майстори на полифонията живели някога. Неговият линеарен подход може да се види практически във всяко негово произведение. Той е един от най-големите майстори на фугата - той истински обича тази форма. Едва ли има друг композитор който да е писал такива големи и изключително сложни фуги, не само за орган, но и за оркестър. Три от неговите хорални фантазии завършват с фуга - "Wir schön leuch't uns der Morgenstern", "Wachet auf, ruft uns die Stimme", "Halleluja! Gott zu loben, bleibe meine Seelenfreud!", а фугата е заключителната част и на двете внушителни оркестрови произведения - "Hiller Variations" и "Mozart Variations." Неговите фуги често са двойни ("Fantasy and Fugue in D minor") или дори тройни ("Hiller Variations"). Той също така харесва пасакалия (среща се в "Introduction and Passacaglia", както и във късната пиеса за орган "Introduction, Passacaglia and Fugue"). Верен на старата Бахова традиция, Регер използва всички традиционни прийоми за полифонично третиране на хорална мелодия във своите два цикъла от хорални прелюдии. (5)
Друга характерна черта на полифонията на Регер е невероятното изобилие от гласове. Седем- и осем-гласни конструкции са съвсем нормални за него. Не е трудно да се разпознае партитура на Регер ако тя изглежда така: (1 първи пример), или така (2 втори пример).

2. Вариационен подход. Главният композиционнен инструмент на Регер, не само в неговите композиции за орган, е вариационният. Започвайки от около 1903 то започва да развива своите прочути вариационни цикли, започвайки със "Variation and Fugue on an Original Theme" (6), последвана от "Variations and Fugue on a Theme by Hiller", Variations and Fugue on a Theme by Mozart", "Variations on a Theme by Beethoven" и така нататък. (7) Органови произведения които включват в себе си вариации са "Variation and Fugue on an Original Theme, "Fantasy and Fugue on the name BACH", "Variations and Fugue on the English National Anthem". Всички хорални фантазии са организирани като вариацианни цикли. Възможно е да се каже че двете пасакалии са също вариационни форми. Вариациите на Регер са винаги много полифонични, като най-често темата се цитира изцяло. Едно изключение от това правило може да се срещне може би във оркестровите цикли, където вариациите са по-свободни и се организират във големи и на пръв поглед самостоятелни форми - например деветата вариация на "Mozart Variations" и единадесетата от "Hiller Variations". В хоралните фантазии, мелодията е представена куплет по куплет, а вариационния подход варира в зависимост от текста (примери 3 и 4).

3. Хроматика - дори и в ранните си композиции Регер демонстрира своето предпочитание към много комплексен хармоничен език. Можем само да сравним следния пример (пример 5) със прочутото начало на "Tristan und Isolde " на Вагнер. Хармоничния език на Регер става все по-хроматичен с течение на времето, въпреки че никога наистина не става атонален.

4. "Език на крайностите" - слушайки Регер, човек почти веднага усеща огненият темперамент на неговата музика, темперамент който може внезапно да премине във също така крайна лирика, и да се върне със същата бързина към екзалтация. Регер харесва да изписва в своите партитури изключително бързи (често невъзможни) темпа, динамични ремарки от типа на fffff или pppp, употребява препинателни знаци ("kurz!!") и често изисква в своите пиеси динамични промени които е невъзможно да бъдат изпълнени - органистът често има натоварена педална партия която му пречи да използва педалите за динамика. Може би само при Регер се наблюдава традицията органовият асистент да оперира педалите за динамика (Schweller или Walze), докато органистът е зает да изпълнява музикалния текст. Друга характерна особеност на много от пиесите за орган е че те започват бавно и тихо, след което темпото, както и динамиката постепенно нарастват, докато композицията не завърши в много бързо темпо и изключително гръмко (8) - това е особено вярно за тези творби за орган които завършват с фуга.
От техническа гледна точка, музиката на Регер е много виртуозна, но изпълнителят трябва да има пред вид, че обикновено партитурата не винаги бива да се изпълнява буквално, "както е написана." Когато е изпращал нотите с готови произведения на Щраубе, Регер не винаги е включвал динамични инструкции в тях, и последните често са прибавяни или изменяни от различни издатели. Неговите темпа се често твърде бързи, може би с цел авторът да покаже реакцията си към съществуващата по онова време негласна традиция за орган да се пише предимно бавна музика. (9) Понякога музикалната фактура може да изглежда прекалено "плътна" за изпълнителя, и често се случва органистът да "окастри" нота или две на някое място. Документирано е че Щраубе често е правел това, и поправените партитури са срещнали одобрението на композитора. (10)
Не всеки харесва музиката на Регер, по отношение на неговия стил съществува едно вече доста старо разделение между музикантите, както и между любителите. Интересно е да се спомене че вече толкова много години след неговата смърт (повече от 90) все още има хора които искрено обичат неговата музика, и други, които искрено я мразят.
Регер е бил кротък и тих човек, и много религиозен. Музиката му показва без съмнение неговата вяра, вярата му в победата на доброто над злото. Той е вярвал че има художествена мисия в своя живот, и не е трудно да видим, без значение дали харесваме музиката му или не, че тази мисия е била изпълнена.

Бележки

1. Susanne Popp, AMax Reger. At the Turning Point of Modernism,@ (Bonn: Bouvier Verlag, 1988), 57.

2. Ibid, p.96.

3. Philip Prince, AReger and the Organ,@ Diapason, 64/4 (March 1973), page 1 (title page).

4. Martin Haselböck, AMax Reger,@ The New Grove Dictionary of Music and Musicians, s.v. Stanley Sadie (London: Macmillan, 2000), 95.

5. Michael Krentz, AMax Reger=s Opus 67," The American Organist, 16/8 (August 1982), 34.

6. John David Peterson, AMax Reger=s Variations and Fugue on an Original Theme Op. 73," The American Organist, 24/5 (May 1990), 284.

7. Повечето от вариационните цикли на Регер са писани за пиано. Всички от цитираните творби са за пиано с единственното изключение на AVariations and Fugue on an Original Theme@ която е оригинално за орган. Хилер-, Моцарт-, и Бетховен-вариациите са по-късно оркестрирани. В допълнение на това, Регер написва същоAVariations and Fugue on a Theme of J. S. Bach@ и AVariations and Fugue on a Theme by Georg Philip Telemann@ за пиано. Творчеството на Регер за пиано е много голямо.

8. Hans Klotz AThe Organ Works of Max Reger: an Interpretation,@ The Organ Yearbook, IV (1974), 68.

9. William Elfrig AReger=s Toccata and Fugue in d/D, op. 59," Diapason 92/5 (May 2001), 13. Този факт е споменат също в Klotz и Prince.

10. Повечето от вариационните цикли на Регер са писани за пиано. Всички от цитираните творби са за пиано с единственното изключение на AVariations and Fugue on an Original Theme@ която е оригинално за орган. Хилер-, Моцарт-, и Бетховен-вариациите са по-късно оркестрирани. В допълнение на това, Регер написва същоAVariations and Fugue on a Theme of J. S. Bach@ и AVariations and Fugue on a Theme by Georg Philip Telemann@ за пиано. Творчеството на Регер за пиано е много голямо.

11. Hans Klotz AThe Organ Works of Max Reger: an Interpretation,@ The Organ Yearbook, IV (1974), 68.

12. William Elfrig AReger=s Toccata and Fugue in d/D, op. 59," Diapason 92/5 (May 2001), 13. Този факт е споменат също в Klotz и Prince.

Няма коментари:

Публикуване на коментар