Анализ на диспозицията на органа в катедралата в Шартр

Първоначално органът е построен от Robert Filleul в 1542г., а през XVII и XVIII в. е усъвършенстван, главно в регистрите, от Roch d'Argilières, Robert Gouet, Jehan de Heman, Pierre des Enclos, Lesclop, Renault - и експертиза на извършените подобрения на органа от François Thierry. В края XX в. е реконструиран от Danion-Gonzalez и възстановен в състояние за свирене от Jean-Marc Cicchero. Вижда се, че инструментът е бил сътворяван от такива именити органостроители като фамилия Д'Аргилиер, Жеан Еман и Тиери.

CLAVIERS (de bas en haut) : Grand Orgue, Positif, Récit, Echo.

Pédalier Principal Montre(emprunt GO) Soubasse Montre Bourdon Principal Flûte Flûte Plein jeu Basson Bombarde Trompette Clairon  bouton rotacteur de coupure de pédale. 32 16 16 8 8 4 4 2 5 rgs 8 16 8 4 1° Clavier : Grand-Orgue Montre  Bourdon Montre Flûte Bourdon Prestant Flûte Doublette Fourniture (résultante de 16) 16 16 8 8 8 4 4 2 2 rgs

Fourniture Cymbale Cornet (début:sol2) Bombarde Trompette Clairon 3 rgs 4 rgs 5 rgs 16 8 4 2° Clavier : Positif Montre Flûte Bourdon Prestant Flûte Doublette Nazard Tierce Larigot Cornet (à partir du 3° do) Plein-jeu Cymbale Cromorne Trompette Clairon 8 8 8 4 4 2 2 2/3 1 3/5 1 1/3 5 rgs 4 rgs 3 rgs 8 8 4

3° Clavier : Récit Principal Cor de nuit Gambe Voix Céleste Flûte Viole Doublette Sesquialtera Plein jeu Cymbale Voix Humaine Basson Haubois Bombarde Trompette Clairon Tremblant 8 8 8 8 4 4 2 2 rgs 4 rgs 3 rgs 8 8 16 8 4 4° clavier : Écho Principal Bourdon Flûte Doublette Nazard Tierce Piccolo Cymbale Trompette Clairon 8 8 4 2 2 2/3 1 3/5 1 3 rgs 8 4

Една прекрасна диспозиция за представяне на класическия френски четиримануален къснобароков орган. 

• Педалът е пълноценен самостоятелен орган, като се има пред вид,че по традиция повечето френски органи са с малко или дори само три - четири регистъра в педала. Тук има огромен принципален гръбнак - от 32' до 4' плюс пълна френска 5-редова микстура (Plein jeu). Всъщност принципалът 16' (Montre) е извлчение от главния мануал. Гедактите са на 16' и 8' - Суббас и Бурдон, а меките флейтови продължават нагоре в 4' и 2 '. Има 4 езичкови, като Басонът е типичен соло- , а другите са плено-езичкови регистри. Изглежда последните са много сонорни и качествени, защото тук изненадващо липсва тиичният дори за бедните педални секции Корнет.
• Главният орган също има богат принципален гръбнак- от 16 ' до 4' плюс омекотената, но все още принципално звучаща Дублет 2 '. Към тях има 5-редова класическа френска микстура (Fourniture), като първите 2 реда се използват само ако са включени 16-футовите регистри. В микстурния ансамбъл или отделно участва и голям 4-редов Цимбал. Той започва от сол на голяма октава. Меките флейти и гедакти са на 16', 8' и 4'. Прави впечатление, че  няма флейтов на 2'. Има класически 5-редов Корнет, започващ от сол на голяма октава и може да се използва като солистичен, но най-вече в подкрепа на езичковите регистри. Самите езичкови са три тромпетни, плено-тип, но няма соло-езичков. Изобщо това е масивна и мощна секция от органа, като за разлика от Педала, практически липсват солистични регистри. За сметка на това Главният орган е извънредно богат на сонорни, силно обертонови регистри.
• Позитивът е всъщност познатият Рюкпозитив като разположение, но има ролята и на немския Оберверк в целия звуков ансамбъл на органа. Принципалният хор е 8', 4' (Praestant) и 2'. Тази секция има обаче и пълноценен хор от меки флейтови регистри от 8' до 1 1/3', включително аликвотните. Корнетът  отново е самостоятелен (първият ред е от 8'-тов и не е нужно да се добавя основен регистър). В този мануал Корнетът звучи от до на малка октава нагоре. От езичковите регистри имаме любимия във френските органи солов Cromorne и два тромпетни (плено) регистъра. Трябва да се забележи, че микстурата  тук (Plein jeux), не е типичната за класическия орган, а по-скоро за времето от класицизма и романтизма. Т.е. тя е вероятно по-мека и гравитативна (по-широко мензурирана) и по-ниска . Ако към нея се прибави Цимбалът тембърът вероятно ще е по-близо до бароковия стил на звучене, но още по-стилно бароково ще се получи  малка микстура самос Цимбала. Тук органистът трябва да подбере внимателно стиловия тембър на едно плено, особено ако е в диалог с главното плено на първи мануал. Още повече, че частично плено само с флейтовите аликвотни няма да се получи така, както може да стане в немските Brustwerk или какъвто позитив има. Аликвотните тук са по-подходящи за соло или френски тип смесване, като например за Tierce en taille. Така тази секция съчетава много светлина (с високата микстура и по-обертонови принципали), а от друга страна мекота, меланж и солистичност.
• Речитативът (Récit) е пълен със солови регистри. Единствено тук намираме тясно мензурираните щрайхери (гамби) - Гамба, Виола и много тясната Челеста (Voix Céleste). Тук е и извънредно широкият Nachthorn или Cor de nuit 8', както и познатата Sesquialtera.  Принципалите са само върху 8' и 2', като Дублет е и малко по-мека от типичния принципал. За сметка на това имаме отново микстура от романтичен тип, която добре кореспондира с Позитива. От езичковите разполагаме с цели 5 регистъра, като два от тях са типични солистични и особено характерни (Voix Humaine и Basson Haubois), а вероятно другите също носят известна разлика в тембъра от другите тромпетни регистри. Все пак, чрез малките принципали и Цимбала, тази секция може да корестпондира с всяка от останалите секции. Нека да забележим, че в Педала имаме солов езичков Basson. Липсва Корнет, но може да се състави така нареченият Cornet decomposé. Избират или Принципал 8' или  Cor de nuit 8' +  Flûte 4' +  Sesquialtera +  Doublette 2'.
• Ехо-секцията е разбира се най-малка, но съдържа основните регистри на останалите секции, като тук са чувствително по-тихи и вероятно имат малки темброви разлики с останалите. Принципалната основа пак е 8' -  2', а Цимбалът е единственият регистър от микстурен тип, при това звучащ високо в целия диапазон. Чрез него и Дублет 2', Тромпет и Клерон, този мануал кореспондира с всички останали. Имаме си и двата основни аликвота - ниска квинта "насат" и терца. Тук имаме и Пиколо 1', който е и най-високият регистър в целия орган (по-висок от която и да е микстура). Така може да се постигне едно много красиво "ехо" не само в динамичен, но и във вертикален план. Тук отново може да се направи комбиниран Корнет, като сега ще бъде Ехо-Корнет (Cornet d'écho - decomposé), защото ще е с тихи регистри от Ехо-секцията: Бурдон 8' + флейта 4' + Назар (Насат) 2 2/3' + Дублет 2' + Терца 1 3/5'.

Общо за мануалната структура на органа може да се забележи, че принципалите градират от Педал 32', през Главния орган 16' и останалите три са на 8'. В Главния мануал имаме класическата голяма микстура, а в другите микстурите са по-романтични. Всички мануали (всички секции) са обединени от Цимбал. Няма един ясно изразен романтичен мануал, но Позитивът и Речитативът имат богати възможности за свирене в стилове от XIX и XX в. Другите два мануала са по-ясно изразени в класическия бароков изчистен вид. Не съвсем типично, Корнетът се открива само в два от мануалите. За сметка на това в другите два мануала може да комбинира Корнет, при това във всеки мануал ще има известна разлика в тембъра и съответно индивидуален чар.

Още няколко думи за плени-те в инструмента. Голямото Plein jeux (френски тип) ще се направи на главния мануал с всички регистри - принципали, микстури и флейти, но без езичковите и Корнета. За немски тип плено трябва да се премахнат флейтите, но е добре да остане най-ниският Бурдон, да се прибавят всички езичкови, така, че има принципали с микстури и езичкови + Бурдон 16'. Малкото Plein jeux ще стане в Позитива със същия тип регистри - принципали, микстури, флейти. Въпрос на избор е дали да се добави една квинта - най-вече висока, но не и терцата. Според стила - в музика след 1780г. може да се използва микстура Plein jeux без или с Цимбал, а за по-ранен стил трябва да остане само Цимбал. За немски стил, отново - без флейтови, + езичкови, но не и Cromorne. За другото френски плено, Grand jeux, се използват принципали, флейтови, всички плено-езичкови (без Cromorne), задължително Корнетите, но в никакъв случай с микстури. Обикновено с това плено се свири на главния мануал, като към него е добавен Позитивът. Отделно от това, органът дава чудесни възможности за по-цветни и различни игри в плено- и солови диалози между всички мануали.
Диспозицията и други данни за органа са взети от сайта за самия орган:  http://orgues.chartres.free.fr

К. Петев

Неравномерните темепрации, изучаване и настройване

Надявам се до няколко месеца да излезе книгата ми за старите темперации. В тази връзка бих искал да обуча тези, които се интересуват от различните темперации и настройване, стари и съвременни неравномерни. Не става дума само за органи, но и за други инструменти.

Който желае да се научи да настройва, включително по слух, като има пред вид, че се изисква доста сериозен труд, нека да ми се обади. Отнася се и за ученици, поне по-млади от мен ...

• Камен Петев

Новия учебен орган в НМА «Панчо Владигеров» и първия български органов фестивал и конференция

Сабин Леви

През септември 2010 г. в музикалната академия в София бе инсталиран нов учебен орган от немския органостроител Йенс Щайнхоф, който също така ремонтира основно органа в концертната зала на Академията, (построен от Йемлих през 1979 г.) Това щастливо събитие беше причината през ноември да се проведе фестивал на тема «Акапелния хор и органът – източно-западни проекции». Фестивалът включи музикологични презентации, дискусия, и «двоен концерт», на новия орган в стая 35 на академията, както и на по-стария инструмент в концертната зала.

Осемнайсетте музикални презентации засягаха разнообразни теми, всички по един или друг начин свързани с глас и орган. След официалното откриване от проф. Нева Кръстева, Стефан Далчев говори за състоянието на българската органова култура у нас, както и за възможностите за нейното развитие; проф. Хилде Фай и Сабин Леви обърнаха вниманието на слушателите към българската органова музика – за соло инструмент, както и за хор и орган, а презентацията на проф. Наташа Япова бе посветена на хорово-органното творчество на Трифон Силяновски. За съвременните аспекти на вокалната музика с орган говори също Велин Илиев, а Стелиана Баракова, запозна слушателите с 35-те хорови концерта на Бортнянски, важен, но недооценен руски композитор от 19 в., ученик на Галупи. Беше интересно също така да чуем за някои понятия в източната полифония, сакрална и фолклорна, които биха могли да се асоциират с някои от западните многогласни термини – темата на Мануела Стойкова. За подобни «кръстосани» аспекти в източната и западната музика, но в случая касаещи интонация при различните монодии, бе посветена и презентацията на Янко Маринов.

 Йенс Щайнхоф и Лиане Клинглер говориха за за фирмата Щайнхоф, и ни показаха как новия орган бе замислен, построен във фирмата, разглобен, транспортиран дотук и отново сглобен,  етапи от производството на всеки тръбен орган. Много студенти и любители на органа в България помогнаха за това; те помогнаха активно също и в ремонта на органа Йемлих, в залата. Всяка тръба, почти всеки по-важен компонент от инструмента бе внимателно свален, почистен, в някои случаи ремонтиран и отново поставен на място. Самия органов корпус бе почистен отвън и отвътре сантиметър по сантиметър. После Щайнхоф отчасти интонира някои регистри и отново настрои целия орган. Това бе огромна работа, постигната за много кратко време. А Ханс-Улрих Функ, музикант дошъл заедно с г-н Щайнхоф от Германия, посвети своята презентация на «фантастичния стил» в музиката – т.нар. “stylus phantasticus”.

Органът бе анализиран също и като член на по-голям ансамбъл – Петя Цветанова ни показа някои интересни аспекти на неговото употреба в ораторията Christus на Лист. Катя Бенинг говори за органът в операта, а Емил Михов за музикалния консорт в Елизабетинската музика. Не липсваха и работи касаещи историята на органа в България, както например това което Христо Бъжев имаше да разкаже за уникалния исторически орган в църквата Св. Павел на Кръста в Русе –  един по чудо оцелял немски романтичен орган, за чиито ремонт и поддръжка бяха направени много усилия. В продължение на дълги години това беше единствения църковен орган в България.

Камен Петев изнесе презентация касаеща музикалните строеве (темперации) – в нея се говореше главно за строя Валоти, но се цитираха също така и някои интересни материали засягащи темата за «характера» на различните тоналности, и за емоционалното им оцветяване. На донякъде «техническа» тема беше и материала на Лилия Кукучева – относно взаимовръзките между истинския и електронния орган. Органовата иконография беше във фокуса на статията на Васил Макаринов – «Аспекти на пространството и звука».

            Последва голям и интересен «двоен концерт», на който първата половина беше в зала 35, а втората половина – в концертната зала. Имаше и соло певци, и хор, и инструменталисти, изпълняващи една обширна «източно-западна» музикална програма, в която влизаха и Бах и Пярт, Жоскен, Чесноков и Пърсел, Орландо ди Ласо, Нева Кръстева и Макс Регер. Присъстваха г-н ректорът проф. Димитър Момчилов, министрите Даниел Вълчев, Георги Йорданов, заместник-посланикът на Израел г-н Гилад Нол, и още много други.

Всички презентации, заедно с много снимки, се издават в отделна книга от НМА. Този материал скоро ще се появи и онлайн.

Българската органова култура се оживява, и с този нов инструмент това е още по-забележимо. Сега има концерт или някакво подобно мероприятие практически всеки месец, майсторски класове, върви публикацията на всички пиеси за орган от български композитори. Има също нови дискове с музика. Надяваме се все по-голяма част от българската културна общественост да има възможността да взаимодейства все повече и повече с «краля на инструментите».

Наполовина сме като германците

Всяка година в Германия се отпускат 100 милиона € за органови проекти
В България се предвиждат годишно 100 милиона лв. за слушане ...

Български композитори и музика за орган

UNION of BULGARIAN COMPOSERS
Ясен Воденичаров "Илюминации"(1999).

Велислав Заимов
Симфония № 4 за орган, две пиана, струнни и ударни (1981)
Първо изпълнение:
Йордан Гошев,
Явор Димитров,
Стефан Далчев,

Сливенски симфоничен оркестър, Диригент :Владимир Кираджиев,
1986-11-22,
Зала "България" – София.

Соната за орган № 1 (1985)
Първо изпълнение:
Стефан Далчев,
1986-12-28,
София - НБМ '86 - България.

Фантазия за орган (1988)
Първо изпълнение:
Стефан Далчев,
1988-05-24,
Киев - Украйна.


Соната за орган № 2 (1995)
Първо изпълнение:
Стефан Далчев,
1995-07-05,
Байройт - Германия.

Концерт за орган и оркестър (1995)
Първо изпълнение:
Стефан Далчев,
СО на БНР - София - България,
Диригент: Борис Хинчев,
1996-04-16,
Зала "България" – София.

Хорална прелюдия за орган "Ich ruf' zu dir, Herr Jesu Christ" (1994).


Хорална прелюдия за орган "Es kommt ein Schiff, geladen" (1996)
Първо изпълнение:
Стефан Далчев,
1998-12-16,
Благоевград – България.

Соната за виолончело и орган (1997)
Посветена на Магдалена и Стефан Далчеви.

Соната за цигулка и орган (2001)
Първо изпълнение:
Павел Минев,
Алексей Семьонов, 2002-05-19,
Москва - Русия.

Choralphantasie за орган (2004).

Стефан Икономов (1937 - 1994).
Прелюд, Хорал и Фуга (1989)
Посветена на Стефан Далчев

Васил Казанджиев
Poco a poco за ударни инструменти и орган (1977).


Нева Кръстева
Вокално-инструментални произведения с орган:
За см. хор и орган:
"Върхът" ­ военен мадригал по "Опълченците на Шипка" от И. Вазов за 12-гласен см. хор и орган (1988).
"Requiem" за см. хор и орган по творби на Св. Обретенов (1995).

За м. хор и орган: "Тебе одеющугося" за м. хор и орган по "Болгарский роспев (1998).

За солисти и инструментален ансамбъл с орган:
"Митологични песни" за 2 нар. певици, орган, сопран и ударни (1975).
Quantus tremor за мецосопран, тромпет, виолончело и орган (1989).

За глас и орган:
Поема “Старата икона” по Иван Вазов.
"Отче наш" (1995).
Хуситски хорал На кладата "Jesus Christus nostra salus" за глас и орган (2005).


Инструментални произведения с орган:
Хетерофонни миниатюри за орган (1974).
Sonata da Chiesa за флейта (алт), пиколо и орган (1987).
In Memorias Exire (в памет на майка ми) за пиано, орган и ударни (1997).


Красимир Кюркчийски
Ария.




Сабин Леви
8 Хорални прелюда
Canzona (1989)
Erendira (1990)
Morenica - цикъл хорални вариации (1991)
2 Балади
5 Поеми
32 Медитации за орган (ongoing project)
Соната за цигулка, тромпет и орган (1995)
Concerto Grosso за камерен ансамбъл и орган (2004)
The Raven - за соло орган (2004)



Димитър Наумов
Вокално-оркестрови (орган):
Симф. поема "1876 година" за сопран, орган и симф. орк. (1976).
"Варшавска импресия" за мецосопран и орган, т. П. Славински.
За орган:
"Музика за четирима" за кларинет, пиано, ударни и орган.
"Триумф за орган": "Импровизация", "Песен" и "Токата".
Пасакалия.


Лазар Николов (1922 – 2005)
Соната за орган (1977)
Първо изпълнение:
Мария Байданова,
1977-01-01,
Зала "България" – София.




Михаил Пеков
Соната за орган.


Артин Потурлян
Соната (1972).
4 духовни песнопения (1988).

съставил д-р Сабин Леви

МАКС РЕГЕР

• д-р Сабин Леви
  

Кой е бил Макс Регер? Гений за едни, истински антимузикант за други, Йохан Баптист Йозеф Максимилиан Регер (1873-1916) се счита понастоящем за най-важният немски композитор за орган след Бах. Въпреки че тази класификация може да прозвучи малко преувеличено за някои хора, гигантското творчество за орган на Регер наистина има невероятно голямо значение, със своите характерни, уникални характеристики: изумителен контрапункт, много сложна, полифонична структура, неговият музикален "език на крайностите", и неговият виртуозитет. Друга характерна особеност на неговата органова музика е афинитетът му към лутеранските химни, към които католикът Регер пише голям брой хорални прелюдии и седем големи органови фантазии.
Любопитно е че почти цялата органова музика на Регер е била написана когато нейния автор е бил на двайсетина години. По-късно в своя живот (Регер умира едва на 43 години) той се занимава с различни музикални проекти, бивайки постоянно зает и постоянно преуморен, което и води до неговата ранна смърт. Съществува и съвсем малък брой от късни пиеси за орган, които в действителност представляват един твърде различен стил, рязко различаващ се от този на ранния Регер.
Регер учи музика в началото със своя баща. Те дори построяват заедно един малък орган у дома, и малкият Макс е очарован от този инструмент. (1) По-късно той учи пиано с Адалберт Линднер, органист и музикален преподавател, който показва на своя ученик някои полифонични прийоми в музиката на Бетховен и Брамс. През 1888 г. Регер посещава Байройт и слуша "Нюрнбергските майстори-певци", както и "Парсифал", и тогава заявява на баща си че иска да стане музикант.
През 1889 г. Линднер показва някои от Регеровите композиции на големия музикален преподавател Хуго Риман, с когото младият музикант започва музикални занятия, първоначално посещавайки Риман всеки път в неговия дом в Зондерсхаузен, а от 1890 г. се пренася за постоянно във Висбаден, където Риман преподава в тамошната консерватория.
Във Висбаден Регер изучава сериозно клавирното творчество на Бах, композира (неговата цигулкова соната датира от този период), и с препоръките на Риман започва да преподава музикална теория в консерваторията. През 1897 г. той се запознава със Карл Щраубе, вече утвърден органист, който става негов близък приятел. По-късно за Щраубе ще бъдат написани всички прочути пиеси за орган, и Щраубе ще бъде почти неизменно този който ще ги изпълни за първи път.
Именно през този период, след като е приключил със своята кратка военна служба, Регер се пристрастява към алкохола, и си създава много лоша репутация, на човек който е перманентно полупиян. В действителност легендата за вечно пияния композитор, който не е в състояние да работи трезвен, се счита понастоящем за мит. Но без съмнение неговото здраве се влошава чувствително в резултат на пиянството му, той се разболява сериозно и изпада в големи дългове. През 1898 г. той се прибира при родителите си във Вайден, с цел да се лекува.
През 1901 г. Регер заминава за Мюнхен и прекарва там до 1907 г. Там той преподава (включително и във Мюнхенската Akademie die Tonkunst), оженва се, пише някои важни композиции (Цигулков концерт, 1907-8 г., Пиано квинтет, 1902 г.), посещава Русия през 1907 (Прокофиев споменава за това във своята "Автобиография"). В Мюнхен неговата репутация на композитор нараства. Той се утвърждава като защитник на "абсолютната" музика, ясно предпочитайки я пред програмната и сценичната. Тук той също така написва и своето изследване "Beitäge zur Modulationlehre" в което той се разпростира върху ролята на хроматиката в музиката, така както я вижда той. Въпреки че неговата музика се характеризира със изключителна хроматика, тя винаги остава стриктно тонална. Едва във своите последни опуси Регер започва да преосмисля глобално своят хармоничен език, така приближавайки се към "ръба на модернизма".
През 1907 г. Регер приема позицията на музикален директор в лайпцигския университет и става още по-известен. Той получава почетни докторски степени университетите в Йена и Берлин, а първият Регер-фестивал се провежда орез 1910 г. в Дортмунд. В Лайпциг Регер пише своите най-важни оркестрови творби - "Variations and Fugue by a theme of Hiller" (1907), "Symphonischer Prolog zu einer Tragödie" (1908).
През 1911 регер става капелмайстор на оркестърът на Сакс-Майнинген и с него предприема много турнета, изпълнявайки произведения от Брукнер, Григ, Рихард Щраус, Чайковски, както и свои собствени композиции. Без да спира да пие много той непрекъснато пише, дирижира, пътува. ("Аз съм двйсет хиляди левги дълбоко в работа" (2)) През 1914 г. той развива сериозен сърдечен проблем и намалява до известна степен своето натоварване, но все още композира много активно. Регер умира в Лайпциг от сърдечен удар, наскоро след като се е завърнал от пътуване в Холандия.

Почти всичко написано за орган от Регер датира между 1892 и 1905 г, а неговите късни пиеси са написани между 1913 и 1916. Ранните произведения за орган са следните: седем хорални фантазии, Фантазия и фуга на тема BACH, Симфонична фантазия и фуга, Вариации и фуга на собствена тема, две сонати за орган, 32 хорални прелюдии, и още около 10 цикли с по-малки пиеси. Някои от пиесите от късния му период са: Интродукция, пасакалия и фуга, 30 малки хорални прелюдии, Фантазия и фуга в Ре и др.
Въпреки че е католик, Регер много харесва лутеранските химни, и на тях базира повече от 120 от своите органови композиции. (Независимо от това той има и католически произведения за орган - "Kyrie Eleison", "Gloria in Excelsis", "Benedictus", "Te deum"и "Ave Maria.") Той дори е цитиран да казва "Протестантите не знаят какво музикално богатство притежават в своите химни!"(3). Може би някои от неговите най-прочути пиеси за орган са неговите седем хорални фантазии, всяка една от тях базирана на различен лутерански хорал.
Регер много харесва езикът на "абсолютната музика" и никога не написва опера, балет или какъвто и да е друг музикален жанр който дори съвсем малко да се отклонява от "стриктния" и "абстактен" стил. В това отношение може да се каже, че Регер е истински последовател на Бах. Въпреки че композиторът е защитавал музиката на Вагнер и не е харесвал Брамс, в неговата собствена музика се забелязва една силна, любопитна тенденция към лириката на Брамс. Влиянието на Вагнер се счита да е по-ограничено, засягащо главно хроматиката на регеровия музикален език, дори в неговите раннни произведения. (4)

К
акви са характерните черти на органовата музика на Регер?

1. Полифония - Регер се счита за един от най-големите майстори на полифонията живели някога. Неговият линеарен подход може да се види практически във всяко негово произведение. Той е един от най-големите майстори на фугата - той истински обича тази форма. Едва ли има друг композитор който да е писал такива големи и изключително сложни фуги, не само за орган, но и за оркестър. Три от неговите хорални фантазии завършват с фуга - "Wir schön leuch't uns der Morgenstern", "Wachet auf, ruft uns die Stimme", "Halleluja! Gott zu loben, bleibe meine Seelenfreud!", а фугата е заключителната част и на двете внушителни оркестрови произведения - "Hiller Variations" и "Mozart Variations." Неговите фуги често са двойни ("Fantasy and Fugue in D minor") или дори тройни ("Hiller Variations"). Той също така харесва пасакалия (среща се в "Introduction and Passacaglia", както и във късната пиеса за орган "Introduction, Passacaglia and Fugue"). Верен на старата Бахова традиция, Регер използва всички традиционни прийоми за полифонично третиране на хорална мелодия във своите два цикъла от хорални прелюдии. (5)
Друга характерна черта на полифонията на Регер е невероятното изобилие от гласове. Седем- и осем-гласни конструкции са съвсем нормални за него. Не е трудно да се разпознае партитура на Регер ако тя изглежда така: (1 първи пример), или така (2 втори пример).

2. Вариационен подход. Главният композиционнен инструмент на Регер, не само в неговите композиции за орган, е вариационният. Започвайки от около 1903 то започва да развива своите прочути вариационни цикли, започвайки със "Variation and Fugue on an Original Theme" (6), последвана от "Variations and Fugue on a Theme by Hiller", Variations and Fugue on a Theme by Mozart", "Variations on a Theme by Beethoven" и така нататък. (7) Органови произведения които включват в себе си вариации са "Variation and Fugue on an Original Theme, "Fantasy and Fugue on the name BACH", "Variations and Fugue on the English National Anthem". Всички хорални фантазии са организирани като вариацианни цикли. Възможно е да се каже че двете пасакалии са също вариационни форми. Вариациите на Регер са винаги много полифонични, като най-често темата се цитира изцяло. Едно изключение от това правило може да се срещне може би във оркестровите цикли, където вариациите са по-свободни и се организират във големи и на пръв поглед самостоятелни форми - например деветата вариация на "Mozart Variations" и единадесетата от "Hiller Variations". В хоралните фантазии, мелодията е представена куплет по куплет, а вариационния подход варира в зависимост от текста (примери 3 и 4).

3. Хроматика - дори и в ранните си композиции Регер демонстрира своето предпочитание към много комплексен хармоничен език. Можем само да сравним следния пример (пример 5) със прочутото начало на "Tristan und Isolde " на Вагнер. Хармоничния език на Регер става все по-хроматичен с течение на времето, въпреки че никога наистина не става атонален.

4. "Език на крайностите" - слушайки Регер, човек почти веднага усеща огненият темперамент на неговата музика, темперамент който може внезапно да премине във също така крайна лирика, и да се върне със същата бързина към екзалтация. Регер харесва да изписва в своите партитури изключително бързи (често невъзможни) темпа, динамични ремарки от типа на fffff или pppp, употребява препинателни знаци ("kurz!!") и често изисква в своите пиеси динамични промени които е невъзможно да бъдат изпълнени - органистът често има натоварена педална партия която му пречи да използва педалите за динамика. Може би само при Регер се наблюдава традицията органовият асистент да оперира педалите за динамика (Schweller или Walze), докато органистът е зает да изпълнява музикалния текст. Друга характерна особеност на много от пиесите за орган е че те започват бавно и тихо, след което темпото, както и динамиката постепенно нарастват, докато композицията не завърши в много бързо темпо и изключително гръмко (8) - това е особено вярно за тези творби за орган които завършват с фуга.
От техническа гледна точка, музиката на Регер е много виртуозна, но изпълнителят трябва да има пред вид, че обикновено партитурата не винаги бива да се изпълнява буквално, "както е написана." Когато е изпращал нотите с готови произведения на Щраубе, Регер не винаги е включвал динамични инструкции в тях, и последните често са прибавяни или изменяни от различни издатели. Неговите темпа се често твърде бързи, може би с цел авторът да покаже реакцията си към съществуващата по онова време негласна традиция за орган да се пише предимно бавна музика. (9) Понякога музикалната фактура може да изглежда прекалено "плътна" за изпълнителя, и често се случва органистът да "окастри" нота или две на някое място. Документирано е че Щраубе често е правел това, и поправените партитури са срещнали одобрението на композитора. (10)
Не всеки харесва музиката на Регер, по отношение на неговия стил съществува едно вече доста старо разделение между музикантите, както и между любителите. Интересно е да се спомене че вече толкова много години след неговата смърт (повече от 90) все още има хора които искрено обичат неговата музика, и други, които искрено я мразят.
Регер е бил кротък и тих човек, и много религиозен. Музиката му показва без съмнение неговата вяра, вярата му в победата на доброто над злото. Той е вярвал че има художествена мисия в своя живот, и не е трудно да видим, без значение дали харесваме музиката му или не, че тази мисия е била изпълнена.

Бележки

1. Susanne Popp, AMax Reger. At the Turning Point of Modernism,@ (Bonn: Bouvier Verlag, 1988), 57.

2. Ibid, p.96.

3. Philip Prince, AReger and the Organ,@ Diapason, 64/4 (March 1973), page 1 (title page).

4. Martin Haselböck, AMax Reger,@ The New Grove Dictionary of Music and Musicians, s.v. Stanley Sadie (London: Macmillan, 2000), 95.

5. Michael Krentz, AMax Reger=s Opus 67," The American Organist, 16/8 (August 1982), 34.

6. John David Peterson, AMax Reger=s Variations and Fugue on an Original Theme Op. 73," The American Organist, 24/5 (May 1990), 284.

7. Повечето от вариационните цикли на Регер са писани за пиано. Всички от цитираните творби са за пиано с единственното изключение на AVariations and Fugue on an Original Theme@ която е оригинално за орган. Хилер-, Моцарт-, и Бетховен-вариациите са по-късно оркестрирани. В допълнение на това, Регер написва същоAVariations and Fugue on a Theme of J. S. Bach@ и AVariations and Fugue on a Theme by Georg Philip Telemann@ за пиано. Творчеството на Регер за пиано е много голямо.

8. Hans Klotz AThe Organ Works of Max Reger: an Interpretation,@ The Organ Yearbook, IV (1974), 68.

9. William Elfrig AReger=s Toccata and Fugue in d/D, op. 59," Diapason 92/5 (May 2001), 13. Този факт е споменат също в Klotz и Prince.

10. Повечето от вариационните цикли на Регер са писани за пиано. Всички от цитираните творби са за пиано с единственното изключение на AVariations and Fugue on an Original Theme@ която е оригинално за орган. Хилер-, Моцарт-, и Бетховен-вариациите са по-късно оркестрирани. В допълнение на това, Регер написва същоAVariations and Fugue on a Theme of J. S. Bach@ и AVariations and Fugue on a Theme by Georg Philip Telemann@ за пиано. Творчеството на Регер за пиано е много голямо.

11. Hans Klotz AThe Organ Works of Max Reger: an Interpretation,@ The Organ Yearbook, IV (1974), 68.

12. William Elfrig AReger=s Toccata and Fugue in d/D, op. 59," Diapason 92/5 (May 2001), 13. Този факт е споменат също в Klotz и Prince.